(по повод "Разговор с Герака" на valiordanov)
Грешници сме - някак си неволни,
препъваме се в смешни суети.
Мечтите ни са дребни и позорни,
а вярата ни - сдъвкана скимти.
Бягаме от себе си далече,
да не би да се погледнем във очи,
а Истината онемяла плаче -
ранили сме я, тя кърви...
Стопи се обичта ни - някъде
във вековете, историята я пое.
И днес не можем да я върнем - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация