Oct 14, 2008, 6:28 PM

По неволя грешници

1.1K 0 9
 

(по повод "Разговор с Герака" на valiordanov)

 

Грешници сме - някак си неволни,

препъваме се в смешни суети.

Мечтите ни са дребни и позорни,

а вярата ни - сдъвкана скимти.

 

Бягаме от себе си далече,

да не би да се погледнем във очи,

а Истината онемяла плаче -

ранили сме я, тя кърви...

 

Стопи се обичта ни - някъде

във вековете, историята я пое.

И днес не можем да я върнем -

сякаш сме със вързани ръце.

 

Сърцата си заключваме със катинари,

душите си залостваме наред,

а е тъй естествено и лесно да

бъдеш... просто Истински Човек...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • толкова си права, че чак е гадничко. стремим се да постигнем разни неща, които придставляват илюзорни мечти, а истинските потъпкваме, затова се чувстваме и неудовлетворени... после всеки се затваря в себе си и гледа като хищник на другите.
    Хареса ми много
  • УНИКАЛНО , ВЯРНО , КРАСИВО , ТОЧНО... твориш красота
  • Много добре изказано! Поздрави!
  • Да, лесно е да бъдеш Човек, ако имаш душа, която да обича и сърце, което да следваш. Поздрав за стиха!
  • Сърцата си заключваме със катинари,

    душите си залостваме наред,

    а е тъй естествено и лесно да

    бъдеш... просто Истински Човек...


    Липсваше ми!!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...