14 окт. 2008 г., 18:28

По неволя грешници 

  Поэзия » Философская
802 0 9
 

(по повод "Разговор с Герака" на valiordanov)

 

Грешници сме - някак си неволни,

препъваме се в смешни суети.

Мечтите ни са дребни и позорни,

а вярата ни - сдъвкана скимти.

 

Бягаме от себе си далече,

да не би да се погледнем във очи,

а Истината онемяла плаче -

ранили сме я, тя кърви...

 

Стопи се обичта ни - някъде

във вековете, историята я пое.

И днес не можем да я върнем -

сякаш сме със вързани ръце.

 

Сърцата си заключваме със катинари,

душите си залостваме наред,

а е тъй естествено и лесно да

бъдеш... просто Истински Човек...

 

© Мартина Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??