По новому, същия.
Ще си призная честно - изморих се
и след умората дойде прозрение.
Аз сам прогоних всички призраци,
отнел подслона им в стихотворения.
И ако щете вярвайте, но чудо!
Живота в мене заживява.
Преди любов ми се причуваше.
(От самота обаче оглушавах.)
Сега съм същия. По новому.
Напук изправен. Със тъга наум.
Светът, доказано е обико́лен,
но мойта ос ще е бастун.
И не, защото се надявам,
а чисто, някак си от любопитство,
аз искам до дълбока старост
душите хорски да прелиствам...
Със моя увреден тогава, слух,
но с още много жаден поглед,
сълзи ще навлажняват сушата,
превърнала те само в спомен.
Ще си призная честно - съжалявам!
Не те предвиждах в мемоари.
Най-мъчно е да се надяваш,
а най-боли да те забравят...
Стихопат.
(Данаил Антонов)
08.12.2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
