diesto (Данаил Антонов)
1039 617
10.12.2022 г., 17:34 ч.

По новому, същия. 

  Поезия » Любовна, Философска
282 3 5

Ще си призная честно - изморих се 

и след умората дойде прозрение.

Аз сам прогоних всички призраци,

отнел подслона им в стихотворения.

И ако щете вярвайте, но чудо!

Живота в мене заживява.

Преди любов ми се причуваше.

(От самота обаче оглушавах.) 

Сега съм същия. По новому. 

Напук изправен. Със тъга наум. 

Светът, доказано е обико́лен, 

но мойта ос ще е бастун. 

И не, защото се надявам, 

а чисто, някак си от любопитство, 

аз искам до дълбока старост  

душите хорски да прелиствам... 

Със моя увреден тогава, слух, 

но с още много жаден поглед, 

сълзи ще навлажняват сушата, 

превърнала те само в спомен. 

Ще си призная честно - съжалявам! 

Не те предвиждах в мемоари. 

Най-мъчно е да се надяваш, 

а най-боли да те забравят... 

 

Стихопат. 

(Данаил Антонов) 

08.12.2022

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??