По „Осъдени души”
Безумна любов ненавреме!
Небето от болка кърви.
По кървави пътища тича
зората след бели луни.
Защото е сън да обичаш.
Небето безумно боли!
Две мълнии с трясък посичат
простора на твойте очи.
Душата ми стене от обич:
безумство и разум в едно
да бъдат не могат!
Защото е сън да обичаш...
Защото е сън...
Но отварям очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румена Румена Всички права запазени
