9.08.2006 г., 13:48 ч.

По „Осъдени души” 

  Поезия
1164 0 8


Безумна любов ненавреме!
Небето от болка кърви.
По кървави пътища тича
зората след бели луни.
Защото е сън да обичаш.
Небето безумно боли!
Две мълнии с трясък посичат
простора на твойте очи.
Душата ми стене от обич:
безумство и разум в едно
да бъдат не могат!
Защото е сън да обичаш...
Защото е сън...
Но отварям очи!

© Румена Румена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??