9 ago 2006, 13:48

По „Осъдени души” 

  Poesía
1157 0 8


Безумна любов ненавреме!
Небето от болка кърви.
По кървави пътища тича
зората след бели луни.
Защото е сън да обичаш.
Небето безумно боли!
Две мълнии с трясък посичат
простора на твойте очи.
Душата ми стене от обич:
безумство и разум в едно
да бъдат не могат!
Защото е сън да обичаш...
Защото е сън...
Но отварям очи!

© Румена Румена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??