По „Осъдени души”

9 авг. 2006 г., 13:48

Поэзия

1199 0 8

Безумна любов ненавреме!
Небето от болка кърви.
По кървави пътища тича
зората след бели луни.
Защото е сън да обичаш.
Небето безумно боли!
Две мълнии с трясък посичат
простора на твойте очи.
Душата ми стене от обич:
безумство и разум в едно
да бъдат не могат!
Защото е сън да обичаш... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По „Осъдени души”

Искате да прочетете повече?

Предложения