28.08.2008 г., 9:31 ч.

По перваза на жадуваното щастие 

  Поезия » Философска
890 0 28

По перваза на жадуваното щастие

стича се илюзия дъждовна...

Пак отваря непрочетените страници

вятърът бездомен. Лист се рони...

 

Сякаш в друго измерение - въпросите

крият отговорите резливи.

Зъби стиснала докрай, надежда моли се...

И за кой ли път ме прави жива.

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??