Aug 28, 2008, 9:31 AM

По перваза на жадуваното щастие

1.1K 0 28

По перваза на жадуваното щастие

стича се илюзия дъждовна...

Пак отваря непрочетените страници

вятърът бездомен. Лист се рони...

 

Сякаш в друго измерение - въпросите

крият отговорите резливи.

Зъби стиснала докрай, надежда моли се...

И за кой ли път ме прави жива.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина! Невероятно съвпадение на настроения и мисли, душите ни сигурно са се срещали неведнъж в друго измерение
  • Нека тази надежда никога да не те оставя!
    Феичке!
  • И за кой ли път откривам себе си в твой стих!
    Феичка!!
  • Идвам винаги...незабележимо,на пръсти!
    Сега не се стърпях!
    Прекрасно!
  • Благодаря ви, приятели!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...