По пладне, там, над пътя
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш.
Сълзите ти да капят,
в реката да се влеят,
а тя пък във морето.
Сълзите и морето
са с вкус еднакъв, мили.
Тече водата вечно,
и ти ли вечно плачеш?
Недей да плачеш вече!
Ще те целуна с трепет,
подобно на мараня.
По пладне,там, над пътя.
Един денят за нас е.
Недей да плачеш вече!
Когато ме целунеш,
морето става радост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Листопад Всички права запазени