Dec 1, 2006, 11:44 PM
По пладне, там, над пътя
Един денят за нас е.
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш.
Сълзите ти да капят,
в реката да се влеят,
а тя пък във морето.
Сълзите и морето
са с вкус еднакъв, мили.
Тече водата вечно,
и ти ли вечно плачеш?
Недей да плачеш вече!
Ще те целуна с трепет,
подобно на мараня.
По пладне,там, над пътя.
Един денят за нас е.
Недей да плачеш вече!
Когато ме целунеш,
морето става радост.
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш.
Сълзите ти да капят,
в реката да се влеят,
а тя пък във морето.
Сълзите и морето
са с вкус еднакъв, мили.
Тече водата вечно,
и ти ли вечно плачеш?
Недей да плачеш вече!
Ще те целуна с трепет,
подобно на мараня.
По пладне,там, над пътя.
Един денят за нас е.
Недей да плачеш вече!
Когато ме целунеш,
морето става радост.
© Листопад All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Забравил