Dec 1, 2006, 11:44 PM

По пладне, там, над пътя

  Poetry
1.2K 0 2
Един денят за нас е.

Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш.

Сълзите ти да капят,
в реката да се влеят,
а тя пък във морето.
Сълзите и морето
са с вкус еднакъв, мили.
Тече водата вечно,
и ти ли вечно плачеш?
Недей да плачеш вече!
Ще те целуна с трепет,
подобно на мараня.
По пладне,там, над пътя.

Един денят за нас е.
Недей да плачеш вече!
Когато ме целунеш,
морето става радост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Листопад All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...