По пладне, там, над пътя
Един денят за нас е.
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш.
Сълзите ти да капят,
в реката да се влеят,
а тя пък във морето.
Сълзите и морето
са с вкус еднакъв, мили.
Тече водата вечно,
и ти ли вечно плачеш?
Недей да плачеш вече!
Ще те целуна с трепет,
подобно на мараня.
По пладне,там, над пътя.
Един денят за нас е.
Недей да плачеш вече!
Когато ме целунеш,
морето става радост.
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш.
Сълзите ти да капят,
в реката да се влеят,
а тя пък във морето.
Сълзите и морето
са с вкус еднакъв, мили.
Тече водата вечно,
и ти ли вечно плачеш?
Недей да плачеш вече!
Ще те целуна с трепет,
подобно на мараня.
По пладне,там, над пътя.
Един денят за нас е.
Недей да плачеш вече!
Когато ме целунеш,
морето става радост.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Листопад Todos los derechos reservados
