13.09.2023 г., 13:47

По план

408 1 1

Проправила си път измежду обичи,

обгръщали ме в дълго неведение, 

ти нямай намерението, моля те - 

да бъдеш мое тъжно вдъхновение...

И в мрака да прелитам като сова, 

подслушала за идващия хищник -

кошмарът на прокудени любови, 

които се множаха, сякаш мишки. 

Отричам тази мъчна тишина, 

и искам песента на твоя глас!  

Преядох със душевна суета, 

на чужди незадоволени страсти. 

Пристъпвам много тихо към живота ти, 

изобщо неподвластен на умората. 

Не знам дали за зло или добро, 

но вярвам във изплаканата горест. 

Търпение, че Господ призовал е 

на щастие със мен да се научиш! 

По повод - предварителния план 

за истинска любов да ни се случи. 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

06.09.2023

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да се случи! Пожелавам му я на лирическия!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...