По покрива тъга се стича
***
По покрива тъга се стича
и по капчука тихичко си тананика…
Озари ме слънце и стопли ме,
пролет е, а ми е сиво…
И вий, пчели попейте ми от уханната кайсия,
цъфнала под стряхата наблизо.
И вий, кълвачи, птички сладкопойни -
оркестър със солисти многобройни,
свирете, пейте във синхрон
и нека всичко да е в ла мажор…
И ти, щърко дългокрак,
бъди диригент на този вълшебен концерт…
Щастие, къде си, прегърна ме - танцувай с мен! Опияни ме!
И вятърът задуха топло, нежно, тихо,
сиви облаци разкъса бързо…
Слънчо грейна на небето, синьо…
Щастието се провикна от комина -
понякога в мъки ме удавяш,
понякога от нищо ме възраждаш…
Г. М.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герана Юнакова Всички права запазени
