15 abr 2025, 0:46

По покрива тъга се стича

  Poesía
292 1 0

***

 

По покрива тъга се стича 

и по капчука тихичко си тананика… 

Озари ме слънце и стопли ме, 

пролет е, а ми е сиво… 

И вий, пчели попейте ми от уханната кайсия, 

цъфнала под стряхата наблизо. 

И вий, кълвачи, птички сладкопойни - 

оркестър със солисти многобройни, 

свирете, пейте във синхрон 

и нека всичко да е в ла мажор… 

И ти, щърко дългокрак, 

бъди диригент на този вълшебен концерт… 

Щастие, къде си, прегърна ме - танцувай с мен! Опияни ме! 

И вятърът задуха топло, нежно, тихо,

сиви облаци разкъса бързо… 

Слънчо грейна на небето, синьо… 

Щастието се провикна от комина - 

понякога в мъки ме удавяш, 

понякога от нищо ме възраждаш… 

 

 

Г. М. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Герана Юнакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...