По покрива тъга се стича

***

По покрива тъга се стича 

и по капчука тихичко си тананика… 

Озари ме слънце и стопли ме, 

пролет е, а ми е сиво… 

И вий, пчели попейте ми от уханната кайсия, 

цъфнала под стряхата наблизо. 

И вий, кълвачи, птички сладкопойни - 

оркестър със солисти многобройни, 

свирете, пейте във синхрон 

и нека всичко да е в ла мажор… 

И ти, щърко дългокрак, 

бъди диригент на този вълшебен концерт… 

Щастие, къде си, прегърна ме - танцувай с мен! Опияни ме! 

И вятърът задуха топло, нежно, тихо,

сиви облаци разкъса бързо… 

Слънчо грейна на небето, синьо… 

Щастието се провикна от комина - 

понякога в мъки ме удавяш, 

понякога от нищо ме възраждаш… 

Г. М.