26.03.2020 г., 9:54

По-полека

830 0 1

На Коко

 

Забави, поспри

и на глас ти кажи,

на теб се давам

и на себе си обещавам:

 

На малкото да се радвам,

от щастието да не бягам,

теб да обичам,

на себе си единствено да приличам.

 

Да ми е в душата всеки ден

диво и щастливо

най-вече, когато си със мен

и ме опияняваш като пиво.

 

По-полека

душата ми със теб се чувства лека.

Искам те и за теб копнея –

да те усмихвам и да ти пея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...