По-прекрасна аз не зная
Аз не зная друга, мила,
по-красива и добра
и едва ли друга има
по-сияйна на света.
Тъй сияйна е луната
в пролетната тиха нощ,
разпиляла по земята
сребърни лъчи в разкош.
С тънка снага трепетлика
тъй се кърши и играй -
нежно-златен стрък иглика
в слънчеви лъчи сияй.
В твоя поглед изумруден
слънце трепетно блести -
порив нежен - теменужен
вечно в погледа трепти.
Като в утрото росата
с златно-пурпурни лъчи,
озарена по тревата,
милва, трепка и гори...
По-прекрасна аз не зная
друга, скъпа, на света.
Тъй сияйна във безкрая
грее сребърна звезда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Оджаков Всички права запазени
Сърцето ми заигра в страхотния ритъм на твоя стих. Браво!
