По-прекрасна аз не зная
Аз не зная друга, мила,
по-красива и добра
и едва ли друга има
по-сияйна на света.
Тъй сияйна е луната
в пролетната тиха нощ,
разпиляла по земята
сребърни лъчи в разкош.
С тънка снага трепетлика
тъй се кърши и играй -
нежно-златен стрък иглика
в слънчеви лъчи сияй.
В твоя поглед изумруден
слънце трепетно блести -
порив нежен - теменужен
вечно в погледа трепти.
Като в утрото росата
с златно-пурпурни лъчи,
озарена по тревата,
милва, трепка и гори...
По-прекрасна аз не зная
друга, скъпа, на света.
Тъй сияйна във безкрая
грее сребърна звезда...
© Христо Оджаков All rights reserved.
Сърцето ми заигра в страхотния ритъм на твоя стих. Браво!
