По пътека
За красивото споменът тича
по пътека от две-три сълзи
и отново на теб ми прилича
всичко свято пред мойте очи...
На обидата дни отредихме...
Злото в нас ли е? - може би бди,
страховете му как приютихме
и несретно тъга се роди...
И разтурихме свежи поляни
на доверие, милост... И сган,
нечовешка, отново заля ни,
и отявлени лудости – срам!
И дано да са мъдри душите
да намерят пак верния път,
да измерват със радости дните
и коварните мисли да спрат...
За красивото вярата тича
по пътека от много сълзи,
а единствено тебе обичам
и вълшебството в твойте очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
