Jun 14, 2009, 6:34 PM

По пътека

  Poetry » Love
859 0 18

   

   

За красивото споменът тича
по пътека от две-три сълзи
и отново на теб ми прилича
всичко свято пред мойте очи...

На обидата дни отредихме...
Злото в нас ли е? - може би бди, 
страховете му как приютихме 
и несретно тъга се роди...

И разтурихме свежи поляни
на доверие, милост... И сган,
нечовешка, отново заля ни,
и отявлени лудости – срам!

И дано да са мъдри душите
да намерят пак верния път,
да измерват със радости дните
и коварните мисли да спрат...

За красивото вярата тича
по пътека от много сълзи,
а единствено тебе обичам
и вълшебството в твойте очи...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Агапея Полис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...