Има ли още в живота ни пламък или по навик сме заедно вече?! Колко пътеки пребродихме двама!... Много вода оттогава изтече... Бяхме деца, от любов заслепени - само за нас се въртеше Земята, даже морето ни бе до колене, дом ни бе пътят, постелка - тревата. Вече изминаха двайсет години, сребърни нишки в косите изгряха. Вятър ни блъска, слана ни застигна, пътят се свърши, тревата повяхна. Свихме гнездо и с деца се сдобихме, с нокти в скалите пътека дълбахме. Зрънце по зрънце като мравки събирахме... Днес, изтощени, за мъничко спряхме. Липсваше нещо - веднага разбрахме - бяхме изгубили някак случайно, там, по далечните пътища прашни нашата луда любов всеотдайна. Беше я счупил животът жестоко и разпилял на стотици парчета много далече, в незнайни посоки. Как да претърсваме цяла планета? Само едничко парченце открихме. Ала дали ще ни стигне, се питам, за да ни стопли през идните зими и да стопи ледовете в душите?
Боже, колко сте правивсички, особено ти, Поли! Наистина едва след време осъзнаваш,че понякога е по-добре някои парчета да си бяха останали ненамерени. Поздрави и усмивки на всички!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.