Има ли още в живота ни пламък
или по навик сме заедно вече?!
Колко пътеки пребродихме двама!...
Много вода оттогава изтече...
Бяхме деца, от любов заслепени -
само за нас се въртеше Земята,
даже морето ни бе до колене,
дом ни бе пътят, постелка - тревата.
Вече изминаха двайсет години,
сребърни нишки в косите изгряха.
Вятър ни блъска, слана ни застигна,
пътят се свърши, тревата повяхна. ...