По пътя
Има ли още в живота ни пламък
или по навик сме заедно вече?!
Колко пътеки пребродихме двама!...
Много вода оттогава изтече...
Бяхме деца, от любов заслепени -
само за нас се въртеше Земята,
даже морето ни бе до колене,
дом ни бе пътят, постелка - тревата.
Вече изминаха двайсет години,
сребърни нишки в косите изгряха.
Вятър ни блъска, слана ни застигна,
пътят се свърши, тревата повяхна.
Свихме гнездо и с деца се сдобихме,
с нокти в скалите пътека дълбахме.
Зрънце по зрънце като мравки събирахме...
Днес, изтощени, за мъничко спряхме.
Липсваше нещо - веднага разбрахме -
бяхме изгубили някак случайно,
там, по далечните пътища прашни
нашата луда любов всеотдайна.
Беше я счупил животът жестоко
и разпилял на стотици парчета
много далече, в незнайни посоки.
Как да претърсваме цяла планета?
Само едничко парченце открихме.
Ала дали ще ни стигне, се питам,
за да ни стопли през идните зими
и да стопи ледовете в душите?
или по навик сме заедно вече?!
Колко пътеки пребродихме двама!...
Много вода оттогава изтече...
Бяхме деца, от любов заслепени -
само за нас се въртеше Земята,
даже морето ни бе до колене,
дом ни бе пътят, постелка - тревата.
Вече изминаха двайсет години,
сребърни нишки в косите изгряха.
Вятър ни блъска, слана ни застигна,
пътят се свърши, тревата повяхна.
Свихме гнездо и с деца се сдобихме,
с нокти в скалите пътека дълбахме.
Зрънце по зрънце като мравки събирахме...
Днес, изтощени, за мъничко спряхме.
Липсваше нещо - веднага разбрахме -
бяхме изгубили някак случайно,
там, по далечните пътища прашни
нашата луда любов всеотдайна.
Беше я счупил животът жестоко
и разпилял на стотици парчета
много далече, в незнайни посоки.
Как да претърсваме цяла планета?
Само едничко парченце открихме.
Ала дали ще ни стигне, се питам,
за да ни стопли през идните зими
и да стопи ледовете в душите?
© Нели Вангелова All rights reserved.
