По пътя светъл
С пръсти ровя
Корена на спомени
От минало отронени
Да ги изровя
Заравях ги дълбоко
Безмилостно жестоко
Да се предпазя
От болката душевна
Усещах ги...
Ръката щом протегна
Заравях ги
За да забравя
Моменти неприятни
Страшни непонятни
Бил съм на ръба
На урвата беззъба
Замлъква радостта
При усета за всяка болка
Спира свойта обиколка
Лекувах я отвътре та на вън
С камбанен звън
Лекувах я от скръб
Махах я от моя гръб
От самота лекувах я
От всяко чувство за предателство
Ръка протягах за приятелство
Лекувах я
Сред дървета и цветя
Мълчаливо вдъхвах оромата
Усещах здрава почва под краката
Жертва не съм
И няма да бъда
Няма такава присъда
Сила съм и ще бъда
Ще пребъда...
Светлина и същност истинска
С пръсти ровя
Душата си не тровя
Корена изтръгнах
По пътя светъл тръгнах
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
