По рождение съм ангел
По рождение съм ангел
По рождение съм ангел.
Но болка пожелах -
и ето имам -
и кръв, и вени,
устни, в болка осолени.
Погален гасне този залез
със дим -
съмнение,
целувка-хлад.
Душице моя,
воално в сянка остани,
не искай,
не дишай,
не трепти -
надежда угаси.
Така полезно е да се мълчи...
Изчезване на видимия лик,
роза за мен от смъртта.
Черен плащ на мойте рамене,
стъкан от вашата утеха.
Как? Не можахте ли час
в Гетсимания с мене да бдите?
Къде били сте досега,
безгласни мои ангели,
безвластни мои мечти,
дали сирак не съм?
Дали не бях призван
на тоз позорен стълб
навръх безсилните си вопли?
Уморен.
Оловни ръце от прегръдки,
железни гърди,
нащърбени длани,
рамене раздробени
и срам...
Уморен.
На място, где крилата бяха -
две вечно пресни рани.
Изтръгнати,
обезкървени,
конвулсно трепкат във праха
и без да знаят тез крила
напевно пляскат още -
свободни все така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Морис Лав Всички права запазени
Супер!
