yotovava (Валентина Йотова)
2607 22015
18.09.2021 г., 19:22 ч.  

По счупената крива на залеза 

  Поезия » Философска
247 2 5

ПО СЧУПЕНАТА КРИВА НА ЗАЛЕЗА

 

Косят стрелките полудели 

на август лудата трева.

Това, което ни разделя,

събира ли ни след това? 

 

Благословен да е всемирът,

изсипан в облачния трюм.

Там често погледът ми спира

и тишината става друм.

 

И знам, че нявга ще си ида –

в пътеката от светлина

сред бликналите Персеиди,

далеч от майката Земя.


Какво след мене ще оставя – 

не струва споменът петак.

Как цял живот вървиш изправен,

а се побираш в шепа прах?

 

И вятърът ще разпилява –
над къщи с непознат адрес,

причината да съм живяла,

мотива да ме няма днес.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??