По счупената крива на залеза
ПО СЧУПЕНАТА КРИВА НА ЗАЛЕЗА
Косят стрелките полудели
на август лудата трева.
Това, което ни разделя,
събира ли ни след това?
Благословен да е всемирът,
изсипан в облачния трюм.
Там често погледът ми спира
и тишината става друм.
И знам, че нявга ще си ида –
в пътеката от светлина
сред бликналите Персеиди,
далеч от майката Земя.
Какво след мене ще оставя –
не струва споменът петак.
Как цял живот вървиш изправен,
а се побираш в шепа прах?
И вятърът ще разпилява –
над къщи с непознат адрес,
причината да съм живяла,
мотива да ме няма днес.
© Валентина Йотова All rights reserved.
