По-силна
И вече ще съм силна, неранима -
oт моето сърце не се запази и парче.
И слабостта, и болката отминаха,
защото и да чувствам ми отне.
Аз вече не съм онзи нежен ангел,
разкъсан с ноктите ти като кадифе.
Не знам какво и кой си чакал -
но ти и правото да чакам ми отне.
Забий си думите отново във плътта ми -
там в ляво, в моето единствено сърце…
Ти този път ще ги забиеш в празни ями,
защото и плътта в сърцето ми отне.
Изгледай ме със погледа си, който мрази
и всяка част от тялото ми пак презри.
Отново ще усетиш - вече не съм тази,
която неведнъж за удоволствие рани.
И пак ме докосни, за да погалиш мъжкото си его,
изпий ме пак като горчивото си сутрешно кафе…
И с мъка ще усетиш - сам от себе си си се отрекъл,
защото истинската си душа ти неведнъж отне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Браво!