По-силна
И вече ще съм силна, неранима -
oт моето сърце не се запази и парче.
И слабостта, и болката отминаха,
защото и да чувствам ми отне.
Аз вече не съм онзи нежен ангел,
разкъсан с ноктите ти като кадифе.
Не знам какво и кой си чакал -
но ти и правото да чакам ми отне.
Забий си думите отново във плътта ми -
там в ляво, в моето единствено сърце…
Ти този път ще ги забиеш в празни ями,
защото и плътта в сърцето ми отне.
Изгледай ме със погледа си, който мрази
и всяка част от тялото ми пак презри.
Отново ще усетиш - вече не съм тази,
която неведнъж за удоволствие рани.
И пак ме докосни, за да погалиш мъжкото си его,
изпий ме пак като горчивото си сутрешно кафе…
И с мъка ще усетиш - сам от себе си си се отрекъл,
защото истинската си душа ти неведнъж отне!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Браво!