3.03.2025 г., 19:02

По-силно от живота

438 6 12

ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА

 

Сега изпих горчивата си чаша.

До днес не зная как с вкуса се свиква.

Дали с мълчанието си изплащам

страха от непредвидената битка?

 

Не мисля да проклинам тъмнината –

а да запаля тъничка свещица.

Ти пълководец си едва когато

вървиш напред – със своите войници.

 

Ще стискам в шепи крехката си вяра –

венеца от бодлива тел и тръни,

макар дланта ми болка да изгаря.

 

Човек – до безразличие докаран,

обратно няма как да се завърне,

освен да хлътне като вълк в кошара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...