3.03.2025 г., 19:02

По-силно от живота

443 6 12

ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА

 

Сега изпих горчивата си чаша.

До днес не зная как с вкуса се свиква.

Дали с мълчанието си изплащам

страха от непредвидената битка?

 

Не мисля да проклинам тъмнината –

а да запаля тъничка свещица.

Ти пълководец си едва когато

вървиш напред – със своите войници.

 

Ще стискам в шепи крехката си вяра –

венеца от бодлива тел и тръни,

макар дланта ми болка да изгаря.

 

Човек – до безразличие докаран,

обратно няма как да се завърне,

освен да хлътне като вълк в кошара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...