По-силно от живота
ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка?
Не мисля да проклинам тъмнината –
а да запаля тъничка свещица.
Ти пълководец си едва когато
вървиш напред – със своите войници.
Ще стискам в шепи крехката си вяра –
венеца от бодлива тел и тръни,
макар дланта ми болка да изгаря.
Човек – до безразличие докаран,
обратно няма как да се завърне,
освен да хлътне като вълк в кошара.
© Валентина Йотова All rights reserved.
