1.09.2013 г., 16:53  

По скалата "Човек"

396 0 1

По скáлата "Човек"

В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостите на ума събаря
във всяка съзидателна душа.

Усещаш тътените на Земята
вибриращи през вените й в теб
и в таз вихрушка през недрата
издигаш се по скалата "Човек".

Човек - всемир невероятен!
Човек - и музика, и вечен зов..
Побран сред Космос необятен
от извора на вечната Любов!

Лъчиста

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е...дълбок поглед и добре изразено! Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...