По спиралата на познанието
Научих се
да си поставям
изпълними цели
и да не плача
от умора и безсилие,
да побеждавам,
да бъда щит
и мъж,
и дракон,
ако се наложи;
да не ламтя
за земните разкоши,
да съзерцавам
как расте тревата
и как без умисъл
пълзят инсектите
по плочника
под стъпките ми.
Сега ми предстои
отново да си спомня
как да бъда
мека и ранима,
като сълза,
отронена във крайчето,
покрай носа
и ъгълчето на устата
към брадичката,
и да попивам
в дрехата,
да се разтварям
в огъня
на болката
и да умирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
