По спомени
В онази изба,
запомнила акорди
на любов изпята,
мелодия,
изплетена от паяци,
напомня
за момиче младо
и кана с вино,
разлято по гърдите,
преди да е отпило.
В онази изба,
сбрала слънчеви лъчи
и аромати,
едно момче налива
спомени и вино,
вкуса на тайната
любима
не може да забрави,
как тя, невинна
и красива,
отдала е
на първата любов
душата.
В онази изба
говори стара снимка
за две сърца,
обречени
да пият скришом
от любов тръпчива,
а виното сега е станало
горчиво
от мигове несподелени.
Онази стара изба,
оставила им
хладен пристан
в знойно лято,
приютила любовта им,
сега умира
в прах и спомени,
момчето тъжно си отива,
уморено от
години чакане.
Една жена
сънува тази стара изба,
сърцето и
не е зaбравило
за този вкус
и скритата любов,
сълзи се стичат
от очите и,
когато пише нощем стихове
и с устни виното отпива,
сама... по спомени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
