По средата
Тя винаги смразява с поглед,
с който те привлича към греха.
Аз съм нищо
и плача за тая самота,
която сама повиках
точно във вторник сутринта.
Сега е сряда
(от най-средните)
... няма те - по план и по противодействие
на моето действие.
А ти виновен си -
нали си мъж, не плачеш
и винаги лъжеш
(в сряда).
Петък е -
отново съм умряла в почивката между
риданието и тишината.
В събота ще ме съживиш наново, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
