По средата

weltschmerz (Лора)
29 26

27.02.2010 г., 21:05 ч.

Поезия » Друга

583 0 1

Тя винаги смразява с поглед,

с който те привлича към греха.

Аз съм нищо

и плача за тая самота,

която сама повиках

точно във вторник сутринта.

Сега е сряда

(от най-средните)

... няма те - по план и по противодействие

на моето действие.

А ти виновен си -

нали си мъж, не плачеш

и винаги лъжеш

(в сряда).

Петък е -

отново съм умряла в почивката между

риданието и тишината.

В събота ще ме съживиш наново, нали?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.