По средата
Тя винаги смразява с поглед,
с който те привлича към греха.
Аз съм нищо
и плача за тая самота,
която сама повиках
точно във вторник сутринта.
Сега е сряда
(от най-средните)
... няма те - по план и по противодействие
на моето действие.
А ти виновен си -
нали си мъж, не плачеш
и винаги лъжеш
(в сряда).
Петък е -
отново съм умряла в почивката между
риданието и тишината.
В събота ще ме съживиш наново, нали?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Все права защищены
