Ако можеш - избягай, любими!
Скъсай възела, който ни свързва.
Аз те чаках хиляда години,
ала ти не посмя, ти не дръзна
да прескочиш отвъд страховете,
да направиш заветната крачка.
Аз съм вече увяхнало цвете -
твойта глупава гордост ме смачка.
Като малка несигурна лодка
ти се люшкаше сам сред вълните.
Аз - забравена, тъжна и кротка,
до сълза си изплаках очите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация