evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
24.06.2010 г., 12:54 ч.

По стръмната пътека на живота 

  Поезия » Философска
1273 0 8

Вървя по стръмната пътека на живота...

Напред, нагоре, нависоко...
Пред мен сияе синева дълбока,

но пътят е с единствена посока.
Задъхвам се и искам да се спра,

за отдих сред житейската гора.
Но виждам надпис строг пред мен:

„Не спирай! Отдихът е забранен!"
Тогава ще се върна аз назад –

към младостта  и детския си свят.
Но чувам  глас с душа тревожна:

„Не, връщане назад е невъзможно!"
И тръгвам, вече без да споря –

 вървя по стръмното напред, нагоре,
препъвам се в неволи и във грешки...

Такава е съдбата ни човешка.
Вървим  в посоката  позната,

която начертала е за нас съдбата -

с товар огромен на душата: -

спомени, мечтите ни, делата...
Със сърце  - чувствителна мембрана.

И с душа, превърната във рана
от мъки, от горчилки, от беди,

от любовта с пламтящите стрели.
Но и с негаснеща надежда,

 която през бедите  ни превежда.
И с жаждата да можем! И да знаем!

 И... с нежелание да се покаем
за мними и за явни грехове....

Ден след ден товарът ни расте,

а силите - стопени снегове.
По стръмната пътека на живота

влечем след себе си хомота
на своите дела, на съвестта,

на болките, тъгата, радостта...

Спиралата ще спре на края. 

Къде е той, това не зная.
Би могъл далече още да е той.

Но може и на другия завой
спиралата житейска да се спре.

Затуй, си мисля, че ще е добре
от тежкия товар да се избавя.

Добре, реших, така и ще направя..
От спомените - светлите ще взема.

По пътя труден трябва да  поема
с усмивка ведра на лицето,

без злоба и без  завист във сърцето.
Захвърлям още суетата своя.

Олеква ми! Почувствах и покоя.
И с олекнала от грозното душа,

следвам пътя си и своята съдба
по стръмната пътека на живота

 - напред, нагоре, нависоко...

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Роси! Мисля, че от самите нас зависи постигането на собствената ни душевна хармония. Но малко са хората, които анализират и оценяват собствените си постъпки,характера си, взаимоотношенията си с другите хора и имат силата и волята да променят представите си за доброто и лошото, за красивото и грозното, за полезното и вред-ното...
  • "По пътя труден трябва да поема
    с усмивка ведра на лицето,
    без злоба и без завист във сърцето.
    Захвърлям още суетата своя."

    Ако повече хора постъпваха като лирическата героиня животът щеше да е по-хубав. Поздрав!
  • Здравейте, Лили, Ангел, Водолейче Ивон, Вилдан, Ели! Прекрасно е, когато по трудния път на живота срещнеш приятели, пред които можеш да отвориш сърцето си. Радвам се, че се открихме!
  • Напред .Нагоре и все по нагоре отиваш
  • Поздравления!!! И моята е стръмна:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=127782
  • Трудно е по тая пътека...
    Поздрав за стиха!
  • Силно послание, Жени!
    И... има още много завои - знаеш, нали...
    Поздрави!
  • Стръмната пътека на живота.Така е.Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??