По дирите на синьото безбрежие,
по стъпките, поръсени със цвят,
сред светлина и сенки от гадания,
частица съм от слънчевия свят.
Загърната във дипли от мечтания,
в поток, искрящ от пролетни лъчи,
аз все така съм вихър от желания
и в клепките ми диша сноп мечти.
И в слънчевите ярки очертания
душата ми свободна пак трепти,
и не е лудост мойто състояние,
а сбъднат сън след много дълги дни.