12 июн. 2013 г., 21:09

По стъпките на синьото безбрежие

1.1K 0 22

 

По дирите на синьото безбрежие, 

по стъпките, поръсени със цвят,

сред светлина и сенки от гадания,

частица съм от слънчевия свят.

 

Загърната във дипли от мечтания,

в поток, искрящ от пролетни лъчи,

аз все така съм вихър от желания

и в клепките ми диша сноп мечти.

 

И в слънчевите ярки очертания

душата ми свободна пак трепти,

и не е лудост мойто състояние,

а сбъднат сън след много дълги дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...