12 jun 2013, 21:09

По стъпките на синьото безбрежие

  Poesía
1.1K 0 22

 

По дирите на синьото безбрежие, 

по стъпките, поръсени със цвят,

сред светлина и сенки от гадания,

частица съм от слънчевия свят.

 

Загърната във дипли от мечтания,

в поток, искрящ от пролетни лъчи,

аз все така съм вихър от желания

и в клепките ми диша сноп мечти.

 

И в слънчевите ярки очертания

душата ми свободна пак трепти,

и не е лудост мойто състояние,

а сбъднат сън след много дълги дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...