По стъпките на смисъла
Надживях любовта. И удавих се в спомен за въглени,
догорели през някой измислен арктически мраз.
Онемяла от мъка, съдбата си тръгна по съмнало
и остави ме с моето дребно, неслучено Аз.
Вече няма пожар, нито дъжд, ни безплодно очакване,
само слънце и път, на дуел призовал смелостта.
Вездесъща зора пак изгря над потоци разплакани,
ослепял слънчоглед, на небето да види цвета.
Мълчешком се простих с карнавала на вечното търсене –
та какво ли пък толкова ново предлага светът?!
Колко в живото има живот, колко мъртви са мъртвите
и къде плодове на безгрешни дървета растат!?
Стара питанка спъва почти недоказана истина,
нова древност пълзи по перваза на минал въпрос,
а навън сипе цвят млада ябълка, нежно разлистена,
и подсвирква сред клоните весел, събуждащ се кос.
По следите на смисъл изгубен насочват се стъпките,
с простотата на свежа трева, на студена вода
и промъква се - призрак от сенките, слиза на пръсти
от години забравена, пълна с лъчи свобода.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Великолепен стих, Вики! Поздравления!
-
Страхотно е,Вики по съдържание,и тия дълги редове ни най-малко не нарушават динамиката!!...А въпросите,които задаваш.....Наистина трябва да се чете няколко пъти!
-
В душата ти е кодирана само поезия – чиста, пълнокръвна и изпълваща!!
Почитания, Вики!! -
Утре ще го чета пак. Това трябва да се осмисли. Много внимателно.
-
Дууу, Викс! Това е апокалиптично! Нацепи ме на трески! Страшна си! ❤
-
Прекрасно е! Изпълнено със смисли и значения. 💖
-
Прекрасен стих, Вики, както само ти си го можеш...
-
Прегръщам Ви, силно...!
-
Прекрасен стих, Вики!
-
"....и промъква се - призрак от сенките, слиза на пръсти
от години забравена, пълна с лъчи свобода." - Великолепието на думите...не на чувствата, емоциите, на човека, открил лична свобода. -
Страхотни поетични находки има тук. Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
