12.05.2009 г., 11:39 ч.

По стъпките на времето... 

  Поезия
1746 2 30

 

По стъпките на времето...

 

 

Не се смири кръвта ми

да е кротка.

Понякога приличам

на море.

Калих се в бурите.

Сърцето ми е лодка.

Платната ù са късче

ветрено небе.

Ръцете ми

са две въжета.

Здрави.

Прегръщат силно.

Женствено милуват.

Във погледа смълчано

всяко зло се дави.

Зениците ми нощем

светъл бряг сънуват.

С годините съм пак онази.

Същата.

Бяла като пролет.

Малко хаотична.

Днес страница във времето

отгръщам...

 

От пяна се родих.

Да мога да обичам!

 

 

 

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??