По стъпките на времето...
По стъпките на времето...
Не се смири кръвта ми
да е кротка.
Понякога приличам
на море.
Калих се в бурите.
Сърцето ми е лодка.
Платната ù са късче
ветрено небе.
Ръцете ми
са две въжета.
Здрави.
Прегръщат силно.
Женствено милуват.
Във погледа смълчано
всяко зло се дави.
Зениците ми нощем
светъл бряг сънуват.
С годините съм пак онази.
Същата.
Бяла като пролет.
Малко хаотична.
Днес страница във времето
отгръщам...
От пяна се родих.
Да мога да обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
