По стъпките на времето...
По стъпките на времето...
Не се смири кръвта ми
да е кротка.
Понякога приличам
на море.
Калих се в бурите.
Сърцето ми е лодка.
Платната ù са късче
ветрено небе.
Ръцете ми
са две въжета.
Здрави.
Прегръщат силно.
Женствено милуват.
Във погледа смълчано
всяко зло се дави.
Зениците ми нощем
светъл бряг сънуват.
С годините съм пак онази.
Същата.
Бяла като пролет.
Малко хаотична.
Днес страница във времето
отгръщам...
От пяна се родих.
Да мога да обичам!
© Гергана Шутева All rights reserved.
