По сърца си приличаме
Може би аз съм една от многото други.
Намерила убежище в твойто сърце.
Как да не ми липсваш? Толкова трудно е!
Защото вече била съм във твоите ръце.
И как да не си спомням за тебе?
Нима усмивката ти просто така да забравя?
И нищо, че за мене все нямаш време.
Аз пак те обичам
и тая обич изгаря!
А ти пък пропъждай ме от мислите си,
Когато нахлуя неканена.
И какво, че ужасно ми липсваш?
Аз просто съм една от многото…
И може би не те заслужавам.
Ах, колко е трудна тази любов.
Но аз и така те обичам!
И нищо, че много различни са наш'те светове.
Ние с теб по сърца си приличаме!!!
Автор: Полина Велчова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Велчова Всички права запазени
