19.01.2014 г., 20:07 ч.

По телефона 

  Поезия » Любовна
721 0 3

- Здравей!

            Звъни ти твоят наркоман –

безалкохолно влюбен, искрено пиян,

излъчващ обич, нищо не прикриващ,

разбрал наскоро колко си красива!

С фантазии за теб  заспивам,

събуждам се, небрежно се измивам,

звъня ти – гониш бесове

от свойто непораснало дете...

И дълго не разбирам как живееш,

какво те буди, на какво се смееш?

Коя целуваш, пред какво бледнееш?

Дали докосваш се под душа или пееш?

Кога избухваш и кога трепериш?

И ти се моля просто дай ми време –

да се науча, да си по-щастлива с мене,

да ми говориш, да съм ти потребен,

да дам най-ценното от себе си на тебе,

да те докосвам, да те слушам, да те гледам...

и да съм жив при мисълта за твойто име,

Обичана, жадувана и зрима,

постой до мен – не си отивай,

че чакал съм те толкова години...

© Камен Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??