- Здравей!
Звъни ти твоят наркоман –
безалкохолно влюбен, искрено пиян,
излъчващ обич, нищо не прикриващ,
разбрал наскоро колко си красива!
С фантазии за теб заспивам,
събуждам се, небрежно се измивам,
звъня ти – гониш бесове
от свойто непораснало дете...
И дълго не разбирам как живееш,
какво те буди, на какво се смееш?
Коя целуваш, пред какво бледнееш?
Дали докосваш се под душа или пееш?
Кога избухваш и кога трепериш?
И ти се моля просто дай ми време –
да се науча, да си по-щастлива с мене,
да ми говориш, да съм ти потребен,
да дам най-ценното от себе си на тебе,
да те докосвам, да те слушам, да те гледам...
и да съм жив при мисълта за твойто име,
Обичана, жадувана и зрима,
постой до мен – не си отивай,
че чакал съм те толкова години...
© Камен Илиев Всички права запазени