19.01.2014 г., 20:07

По телефона

991 0 3

- Здравей!

            Звъни ти твоят наркоман –

безалкохолно влюбен, искрено пиян,

излъчващ обич, нищо не прикриващ,

разбрал наскоро колко си красива!

С фантазии за теб  заспивам,

събуждам се, небрежно се измивам,

звъня ти – гониш бесове

от свойто непораснало дете...

И дълго не разбирам как живееш,

какво те буди, на какво се смееш?

Коя целуваш, пред какво бледнееш?

Дали докосваш се под душа или пееш?

Кога избухваш и кога трепериш?

И ти се моля просто дай ми време –

да се науча, да си по-щастлива с мене,

да ми говориш, да съм ти потребен,

да дам най-ценното от себе си на тебе,

да те докосвам, да те слушам, да те гледам...

и да съм жив при мисълта за твойто име,

Обичана, жадувана и зрима,

постой до мен – не си отивай,

че чакал съм те толкова години...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....