2.03.2023 г., 11:10

По твоите следички боси

570 0 4
 

Следите ти от мънички крачета
ме водят там, където ти желаеш...
Не следвам зрението, единствено сърцето,
но ти това добре, добре го знаеш...

Познавам в стъпките ти всяко пръстче,
че всички съм покривал със целувки...
По тялото ти зная всяко кътче,
че цялото съм го обходил със милувки...

Вървя отлично, знаейки, че в края
на този път ме чакаш със копнеж -
Желая те, желая те, желая,
и моля се... по-бързичко да спреш...

 

28.01.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дори не зная, как да отговаря на такъв огромен комплимент!
    Знам само, че наистина в тези си стихове, за своята Любима, оставям сърцето да твори.
    Благодаря ти Сърдечно!
  • Само истинските мъже могат да говорят така безкомпромисно честно и нежно за своята любов. Може би не осъзнават, че точно в това се крие силата им. Прекрасно стихотворение, Георги, поздравления! 💕
  • Първото в коментара ти, Мария, е все още една моя мечта...
    А иначе, следваме точно и дословно всичко, което пък казваш в последния ред ☺️😋☺️
    Благодаря ти сърдечно за прекрасните думи.
    Тони, благдаря и на теб също, че се отби и коментара.
  • Отначало си помислих, че следваш малките крачета на детето си.🥰 После разбрах, че е на любимата и се усмихнах като това човече в началото на изречението! Обичайте се, гушкайте се, не допускайте никакво разстояние между вас, млади хора!💕

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....