10.01.2011 г., 16:12

По тъмно

755 0 4
Винаги по тъмно с теб ще разговаряме.
Във таванската ти стаичка –
във кутийка за бижута.
По прозорците ще има скреж. И сигурно
в зимни тласъци по тях
дъхът ни все ще блъска глухо.

В тясната кибритена постройка
с теб ще се любуваме
на отблясъци от общото ни „днес“.
Всяко чувство, всеки повод,
всеки поглед,
всеки порив, всеки наш прогрес.

Бяхме непознати, после близки.
Ускорихме края – стекохме се по Голгота.
„Утре“ „вчера“ е, но наобратно:
има ли значение накъде тече животът?

Само плясък на криле раздира тишината –
още ли опитомяваш стръвни прилепи?
Знам, обичаш да ги гледаш в мрака
как на лудостта ти те изпиват силите.

Вярно, че не резонират тук сърцата ни.
Късички са нашите житейски линии.
Но преплетени във Гордиевия възел на съдбата,
няма да се скъсат – още сто години.

Винаги по тъмно с теб ще разговаряме.
Още малко време във бездънната ми стомна –
ти ще ми наливаш, сякаш за последно,
във таванската ти стаичка,
в дяволската катакомба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...