От виолетовия поглед на есента
нали чадърите на гъби виолетки се роят
на причудливи въртеливи колела
по дъното на габъровите гори,
полузагърнати във шумол на листа,
преди сланата да ги посети
и експонатите от аметистов лед
във зимния музей да подреди.
От виолетовия поглед на есента
не са ли виолетките,
които закъснели лягат боси
между страниците на сланата
и кадифено захаросани
към кафенетата на зимата пътуват,
където във безцветен сладолед
измръзналата есен теменужно се сбогува.
По виолетовия поглед на есента,
ми казаха, ще разбера
дали любимият ще дойде и кога...
© Теди Савчева Всички права запазени
Ще дойде!