По-влюбена
По-влюбена
В тъмна нощ щом тишината плаче,
звездите слизат да я утешат,
луната килва облачно калпаче,
а аз прескачам прага на нощта.
С ръце във скута, с мисли разпилени,
с надежда, скрита някъде в гръдта,
за теб копнея, тръпна победена,
а чувствата разкъсват ми плътта.
Но нека плаче тишината тъмна,
звездите да се къпят тихо в грях,
тя, любовта ми, щом като разсъмне,
ще ръси с шепите си звезден прах.
И ще се съмва и ще се стъмнява,
и ще умирам, сграбчила страстта,
аз, грешница, без дири ще танцувам,
по-влюбена да бъда сутринта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
